Генеративни органи на цветните растения - Съцветия (Inflorescentia)
Съцветия
Растенията развиват цветовете си поединично или събрани в съцветия. Биологичното значение на организирането на цветовете в съцветия е повишаване на ефективността на опрашването.
Съцветието представлява съвкупност от цветове, разположени по определен начин върху обща ос
За дефиниране на съцветията се използват различни признаци като:
- степен и начин на разклоняване на оста на съцветието
- наличие или отсъствие на бракти (прицветници):
- ебрактеозни съцветия - нямат бракти;
- брактеозни съцветия - имат бракти;
- фрондозни съцветия - вместо бракти имат обикновени фотосинтезиращи листа;
- реда на съзряване и разцъфтяване на цветовете:
- акропетално - от основата на съцветието към върха му;
- базипетално - от върха на съцветието към основата му;
- смесено - от средата на съцветието;
наличие или отсъствие на нарастване на главната ос на съцветието и на страничните му разклонения
- затворено съцветие - върхът на съцветието формира цвят, който ограничава нарастването му и нови цветове могат да се образуват само от страничните пъпки; затворените съцветия имат симподиален растеж и още се наричат цимозни съцветия;
- отворено съцветие - върхът на съцветието не формира цвят и съцветието продължава нараства и да образува странични цветове за неопределено време; отворените съцветия имат моноподиален растеж и още се наричат рацемозни съцветия.
Според начина и степента на разклоняване на оста на съцветието, цялото разнообразие на съцветията е обединено в следните три големи групи:
Прости съцветия – имат неразклонена главна ос и цветовете са разположени върху нея.
Сложни съцветия – имат разклонена главна ос и цветовете основно са разположени върху разклоненията й.
Съставни съцветия - представляват комбинация от два различни вида съцветия. При тях разклоняването на главната ос на съцветието е различно от разклоняването на страничните оси.
При простите съцветия цветовете са заловени директно за главната съцветна ос
Простите съцветия могат да бъдат с удължена или скъсена съцветна ос
Грозд (racemus) - съцветната ос удължена, цветовете заловени с дръжки за нея (лъвска муцунка, момина сълза, златен дъжд). Според разположението на цветовете по оста на съцветието гроздът може да бъде прешленовиден, срещуположен, последователен, едностранен, гъст, рядък.
Клас (spica) - съцветната ос удължена, цветовете приседнали (жиловляк, мента).
Кочан (spadix) - съцветната ос удължена и надебелена, цветовете приседнали (царевица, папур).
Реса (amentum) - съцветната ос е удължена, висяща, цветовете еднополови, приседнали или на къси дръжки; среща се при върба, топола, орех. Мъжките реси опадват след разсейването на прашеца, женските реси - след узряване на плодовете.
Щит (corymbus)- съцветната ос удължена, цветовете са с нееднакво дълги дръжки, изнасящи ги на еднаква височина (ябълка, дрян, иберис).
Сенник (umbella) - съцветната ос скъсена, цветовете заловени за нея с еднакво дълги дръжки (наричани лъчи на сенника) и изглеждат, че излизат от една точка (иглика, лук). Според формата си сенникът може да бъде кълбовиден, полукълбовиден, снопчест, сплеснат.
Главичка (capitulum) - съцветната ос е скъсена и разраснала се, цветовете приседнали. Отвън съцветието е обхванато от специализирана обвивка (involucrum) от видоизменените горни листа на съцветната дръжка. Среща се при видове от сем. Dipsacaceae (Лугачкови).
Кошничка (corbula) - високо специализирана главичка, характерна за представителите на сем.Asteraceae (Сложноцветни). Съцветната ос се разраства и образува съцветно легло (reseptaculum), обхванато отвън от видоизменени листчета. Върху съцветното легло се разполагат тръбести и езичести цветове в различни комбинации - само езичести цветове, само тръбести, тръбести и езичести).
Сложните съцветия имат разклонена съцветна ос и цветовете са разположени основно върху страничните й разклонения
При сложните съцветия се разграничават главна ос и странични разклонения (паракладии). Страничните разклонения представляват странични (паракладни) съцветия. Класифицирането на сложните съцветия се базира най-вече на структурата на страничните съцветия.
Сложен грозд (racema composita) - страничните разклонения на главната съцветна ос са прости гроздове (жълта комунига).
Сложен клас (spica composita) - страничните разклонения са дребни, компактни, прости класчета. Характерно съцветие за житните растения (пшеница, ечемик, ръж).
Сложен сенник (umbella composita) - горните междувъзлия на главната ос и на страничните оси са силно редуцирани. В края на страничните оси от последен порядък са разположени прости сенници. Характерно съцветие за видовете от сем. Сенникоцветни (морков, копър).
Цимоид (cymoidium) - затворено съцветие, при което се развиват странични съцветия само във възела разположен непосредствено под връхния цвят.
Според броя на страничните съцветия разположени под връхния цвят цимоидите биват:
- Mонохазий - образува само едно странично съцветие във възела под връхния цвят. Среща се две разновидности:
- едностранен монохазий - разклоненията на страничното съцветие се разполагат само от едната страна на оста му (черен оман);
- последователен монохазий - разклоненията на страничното съцветие се развиват последователно от двете страни на оста му (перуника);
- Дихазий - има две странични съцветия във възела под връхния цвят. Страничните съцветия на дихазия могат да бъдат дихазийни (двоен дихазий) или монохазийни.
- Плейохазий - има повече от две странични съцветия във възела под връхния цвят. Страничните съцветия могат да бъдат монохазийни или дихазийни.
Тирс (thyrsus) - страничните разклонения на тирса са монохазии или дихазии. Размерът на страничните разклонения намалява от основата към върха, което най-често му придава пирамидално-конусовидна форма. Тирсът има множество разновидности и може да бъде отворен, затворен или множествен (когато паракладиите образуват разклонения от трети и по-висок порядък).
Метлица (panicula) - силно разклонено съцветие, с моноподиални странични разклонения. Както при тирса, най-често има пирамидално-конусовидна форма, но може да бъде и цилиндрична, вретеновидна, закръглена, яйцевидна. Според разположението си в пространството метлицата бива изправена, наведена, увиснала, извита.
Сложен щит (corymbus composita) - метлица, на която междувъзлията на главната ос са скъсени, а междувъзлията на паракладиите са удължени така, че изнасят цветовете на страничните съцветия на еднаква височина с връхния цвят. По форма сложният щит бива изпъкнал, плосък или вдлъбнат.
Антела (anthela) - силно вдлъбнат щит, при който базалните паракладии надрастват връхните и са ориентирани нагоре. Образува се подобна на фуния форма, в дъното на която се намира връхния цвят на главната ос на съцветието.
Циатий (cyathium) - сложно съцветие образувано от еднополови цветове - един женски цвят в средата и пет тичинкови цвята около него (последните представляват остатък от пет мъжки скорпионовидни съцветия). Циатиите са обвити с обвивка от покривните листчета на редуцираните странични съцветия. Циатиите могат да бъдат единични или да са събрани в цимоидни съцветия или в монохазийни, дихазийни, щитовидни или кълбовидни тирсове.
Съставните съцветия са комбинация от два различни вида съцветия, като разклоняването на главната ос е различно от разклоняването на страничните оси
Примери за съставни съцветия:
Грозд от сенници - грозд на който страничните съцветия са сенници (брашлян)
Щит от кошнички - щит на който страничните съцветия са кошнички (бял равнец)
Метлица от кошнички - метлица на която страничните съцветия са кошнички (пелин)
