Растителни тъкани - Покривни тъкани
Изграждат най-външния, защитен слой на растителното тяло и предпазват растителните органи от неблагоприятните условия на външната среда. Представени са от:
- Епидермис - покрива надземните части на растението с първично анатомично устройство
- Ризодермис - покрива корените с първично анатомично устройство
- Корк (перидермис) - покрива растителните органи при наличие на вторично нарастване
Епидермисът покрива всички първично устроени растителни органи
- Епидермисът е покривната тъкан на листата, цветните части, плодовете, семената, а също и на стъблата, преди те да претърпят значително вторично нарастване.
- Първичен е по произход и води началото си от протодермата.
- При растенията без вторично нарастване епидермисът се запазва като покривна тъкан до края на живота им.
- При растенията с вторично нарастване, епидермисът се замества от вторична покривна тъкан - корк.
Основни функции:
- предпазва растението от неблагоприятните условия на околната среда
- регулира транспирацията и газообмена
- възпрепятства проникването на микроорганизми в тялото на растението
При повечето растения епидермисът е изграден е от един слой клетки, различаващи се по своята структура и функция.
Епидермисът е комплексна тъкан и включва следните основни типове специализирани клетки:
Основни епидермални клетки
- Те са най-многобройни и най-слабо диференцирани
- Живи клетки с разнообразна форма (обикновено плоски, с малка дълбочина и голяма външна и вътрешна повърхност), често с нагънати антиклинални стени.
- Разположени са компактно, без междуклетъчни пространства - придават значителна механична устойчивост.
- Имат голяма централна вакуола и обикновено са безцветни - хлоропластите са малко, с недоразвита тилакоидна система → съответно съдържат недостатъчно хлорофил
- Цитоплазмата е с добре развити ендоплазмена мрежа и апарат на Голджи
- Често външните стени на епидермалните клетки са надебелени и покрити с кутикула, която е почти напълно непропусклива за вода и газове.
Кутикула
- Представлява слой от кутин в който са вградени восъци (интракутикулярни восъци) и пектинови вещества (обуславят частичната й водопропускливост)
- Често е покрита и от повърхностен слой от восъци (епикутикулярни восъци). Те се отлагат под формата на зрънца, люспи, кукички, пръчици и др. и формират светлосив или синкав восъчен налеп (плодовете на слива, грозде, листа на зеле, перуника, лале и др.).
- Дебелината й варира, като растенията от сухите месообитания имат по-силно развита кутикула.
- При някои ксерофитни и сукулентни растения, восъците обграждат устицата и формират над тях сложни структури известни като "восъчни комини"
Функция:
- Предотвратява загубата на вода и други молекули от повърхността на растителните органи
- Предпазва растенията от развитието на бактериални и гъбни заболявания → не позволява задържането на вода и съответно прорастването и развитието на патогени върху растителните органи.
Устица
- Представляват отвори в епидермиса и регулират транспирацията и газообмена.
- Най-многобройни са в листата - от 1000 до 1 000 000 устица на cm2
- Образувани са от две високо специализирани затварящи клетки, допрени с краищата си така, че помежду им се образува отворче - остеолум.
- При много растения около устицата има една или повече клетки, които се различават от основните епидермални клетки по форма, размери и разположение и се наричат околоустични клетки.
- Околоустичните клетки заедно със затварящите клетки на устицата образуват устичен (стоматален) апарат
Устройство на устицата
- Затварящите клетки са с бобовидна или гировидна (при житните растения) форма.
- Клетъчната обвивка на затварящите клетки е неравномерно надебелена - надебелена към остеолума и тънка и еластична в останалите зони.
- Затварящите клетки имат голяма централна вакуола, добре развита ендоплазмена мрежа, апарат на Голджи, множество митохондрии, скорбяла съдържащи хлоропласти.
- Отварянето и затварянето на устицата регулира транспирацията и газообмена и се повлиява от фактори на околната среда като светлина, температура, достатъчна осигуреност с вода и СО2.
- Отварянето и затварянето на устицата е свързано с промяна на тургорното налягане в затварящите клетки - повишаването на тургорното налягане води до издуване на тънките стени на двете затварящи клетки, които изтеглят след себе си надебелените участъци и отварят устицето.
Власинки
При голям брой растения епидермисът образува разнообразни типове власинки, имащи най-вече защитна функция. Власинки се образуват по всички органи на растението и се характеризират с голямо морфологично разнообразие. Обикновено се развиват от деленето на една епидермална клетка.
Власинките са образувания на епидермата и се подразделят на покривни и жлезисти.
Покривни власинки
Имат защитна функция като:
- Отразяват слънчевата светлина, което понижава температурата на повърхността на листа
- Намаляват загубата на вода, като намаляват скоростта на движение на въздуха около устицата
- Осигуряват защита срещу насекоми - при много видове повишената овласеност корелира с повишена устойчивост на нападения от насекоми
- Осигуряват защита срещу тревопасни животни, като влошават вкусовите качества на растителните органи.
- Много епифити използват власинките по листата си за поглъщане на вода.
Покривните власинки се подразделят на:
- Неразклонени власинки - линейни власинки, могат да са едноклетъчни или многоклетъчни; многоклетъчните биват едноредови или многоредови.
- Разклонени власинки - те са многоклетъчни, храстовидни, дисковидни, звездовидни и др.
- Прикрепващи - линейни власинки, кукесто, Г-образно или Т-образно извити на върха.
- Коренови власинки - едноклетъчни, участват във всмукването на вода от почвата
- Папили - малки подутини на външните стени на епидермалните клетки, → някои автори не ги отнасят към власинките.
Покривните власинки по семената на памука, известни още като влакна на памука, са едноклетъчни, дълги до 7 cm, с клетъчни стени надебелени само от целулоза, което обуславя високото качество на памучните тъкани.
Жлезисти власинки
- Основно имат защитна функция.
- Жлезистите власинки синтезират различни химични съединения, които растенията използват за химична борба с бактерии, гъби, насекоми, тревопасни животни или за потискане на растежа на съседни растения от други видове.
- Изградени са от живи клетки (само от жлезисти клетки или само връхната клетка на власинката е жлезиста), които синтезират различни вещества (етерични масла, смолисти, слузести, парливи вещества) или отделят соли.
Подразделят се на:
- прости жлезисти власинки - могат да бъдат едноклетъчни или многоклетъчни. Многоклетъчните често имат "краче" и "главичка" → излъчваща жлезиста клетка на върха.
- сложни жлезисти власинки - те са многоклетъчни със сложен строеж, например тентаклите при насекомоядните растения.
Органите на растенията не са покрити в еднаква степен с власинки
Те могат да са:
- голи - нямат власинки, или
- овласени - покрити с повече или по-малко власинки.
Според дължината на власинките и начина на ориентирането им, овласяването може да бъде:
- мъхесто овласяване - власинките са дълги, без ориентация;
- копринесто овласяване - власинките са тънки, дълги, ориентирани в една посока;
- паяжиновидно овласяване - власинките дълги, преплетени помежду си.
Kоркът замества епидермиса при наличие на вторично нарастване на растителните органи
Коркът покрива растителните органи, които имат вторично нарастване. Развива се най-вече по стъблото и корените на дървесните видове.
Корковата тъкан е изградена от няколко реда (понякога много)
- мъртви клетки,
- с правоъгълна форма и
- надебелени клетъчни стени пропити със суберин,
- разположени без междуклетъчни пространства.
Първоначално клетките на корка са живи. Клетъчните им стени са многослойни и еластични и постепенно суберинизират. Това довежда до отмиране на протопласта и напълно развитите коркови клетки са изпълнени с въздух.
Коркът е непропусклив за вода и газове и осигурява надеждна защита на растителните органи.
Аерирането на растителните органи покрити с корк се извършва през лещанки
Коркът е непропусклив за вода и газове и аерирането на растителните органи се извършва през специални образувания в корковата тъкан, наречени лещанки.
Лещанките се наблюдават като дребни, кръгли или продълговати брадавички или подутинки по кората на младите клони, и се виждат и с невъоръжено око. Те обикновено възникват под устицата и се образуват от собствен фелоген. Напълно развитите лещанки се състоят от рехаво разположени, закръглени, безцветни клетки с тънки несуберинизирани стени и значителни междуклетъчни пространства. В процеса на образуване на лещанките, епидермисът се разкъсва.
Коркът се образува от вторичната странична меристема фелоген или корков камбий
Първият фелоген се залага като цилиндър в осевите органи на растението. Най-често води началото си от паренхимните клетки разположени под епидермата, но при някои растения (зокум, круша) се образува от клетките на епидермата, а при други - от паренхимни клетки лежащи по-дълбоко в кората (лиственица, бор, касис).
Клетките на фелогена се делят тангенциално (успоредно на повърхността на растителния орган) и навън образуват корк, а навътре - фелодерма. Фелогенът образува много повече слоеве корк, отколкото фелодерма.
Трите слоя - корк, фелоген, фелодерма - са известни като перидермис.
Третична покривна тъкан - мъртва кора
Обикновено корковият камбий действа една година. Следващите години той се залага от по-дълбоко лежащи живи паренхимни клетки. Образуваният нов корк изолира не само живите тъкани на перидермиса, но и други тъкани на първичната кора разположени навън от него, които скоро умират. От ежегодното натрупване на тези мъртви тъкани се образува слой, наречен мъртва кора.
Мъртвата кора може да бъде неопадлива или опадлива
- Неопадлива - последователните слоеве на мъртвата кора са здраво свързани помежду си
- Опадлива - последователните слоеве на мъртвата кора не са здраво свързани помежду си
Неопадливата мъртва кора бива:
- гладка, или
- напукана
Опадливата мъртва кора бива:
- люсповидна (фелогенът се залага във вид на застъпващи се дъгички),
- пръстеновидна (фелогенът се залага като пръстен), и
- лентовидна